бб Ивана Дудчевш ство изследванин вврху археологиата и историнта на бал– гарскита земи вз античната епоха, както и за областвта на старобшлгарското изкуство. Варху старобњлгарското из– куство сж обнародвали изследванил сжшо К р. М и и т е 13 13139), Ал. Рашеновњт), Н. Мавродиновљш) и Вдвра Ива- новаш). Като популаризаторв на агиографски текстове & бждат'в отбелпзани специално следнитћ: МинааШтршТгВ на Манасае– ван–ш хрона/са ва Ватикана/сата библиоШе/са (Соад'сез е Уап'сат'з зе1есп' ХУН; 1п 10110, 86+44 табл., Софин 1927); – Миниаи–траи–љ на Лондон- с/соШо Евателае на цара Ивана Але/ссандра (Молитепга Ат'з Видеап'ае Ш, Х11+56+139 табл., Софин 1934); ←– вж. охце:.Над1робнаша мошла ара Дуван/ши ва Пловдива/со (заедно ст, Ив. Велковш и Б. Миковв) (У11+244+16 табл., Софиа 1934); — СШаробзмарс/аата живоаањ Презз Х!!! а ХЛ/ ега/сз (БИБ, Ш. ]. 1930, 52—95); – ВазражданеШо на бамар– сноп–го из/сусшВО (ЊШет, “1. 213. 1931, 30—57); – Глинени статуа/са на Артемида ои–љ тжна Тра/шн (ИзвБАИ, У. 1928/29, 1—12); – Антич- наШа гробница Пра с. Дзлбо/ш, Ст. Заира/со (1ћ1с1ет, И. 1930/31, 45~ 56); –— НовооШ/сраи'ш [Пра/саджи аробнаци Ота Дуван/ш»? (ЊШет, УН. 1932/33, 217—280); ~ Сафина/сата цар/сва са. Георш (Софин 1933). – Огаста/пе авг апђше'ап'зсћеп Кинзг 1715 гиг Егодегинд аез даде. Кеја/ген аигсћ (Це Тат/сеп (УП+100+48 Тат. Бети—Дарија 1932); — Оезст'сћге аег [назад Кипзг ингег авг Шг/а'зснен Неггзсћај: ана Еп аег пеиегеп 2е1'г (94+64 Таћ, ВегНп–[Аејриш 1933). 139) Биобиблиографични данни за него вж. АлмСофУн, 675—676. Вж. охце: Вје Кина/сјгсће 11012 Ргезши (Вуи. 2е113сћг., ХХХ. 1930, 561—567); ←– Кршлаи–ш цар/сва ва Преслава (Х11+28, Софин 1932); _ Ше дгоззе Ра1азг г'п Рин/са ипа ал'е Мадлаига иоп Колмана/горе! (ИзвБАИ, Х. 1936, 136—144); – НовооШ/сраШО сШаробалшрс/со сз/сровадце (Њћает, УШ, 1934, 230–253); ~ Кжаановс/ш Помени/сз (ГодНМС, Ш. 1932/33, 251—265); –– Карлу/совснилтз монаси–гара „св. Богородица“ (Њјает, 275–286); –– Пе– мерна цар/сва „св. Марина“ (1ћ1с1ет, 287–294); – Цар/сва ара с. Каменно– аоле (Патет, 267–273); –– Преслава/сата играма/са (Мопат. Ат'з Ви!– џп'ае Ш; 154+28 табл.; Софин 1936); — Бронзовши" рељефа са изобра– женг'емз БошмаШери иза Пловдива/сага музен (5ет1пагшт Копаак., У- 1932, 39←45); — даиирафичес/а'е матерд'алш иза Преслава (Вуиапбпо– 51ач1са, 111. 2. 1931, 383—403). 140) Месемвраћс/ш цар/сви (1Х+110+45 табл., Софин 1932). 141) Вж.: Едно/сорабнаШа а КрасШовидната цар/сва По бамарс/шша земи до Јара}! на ХЛ/ в. (УП+188, Софин 1931); ← Прабзлшрс/саи—ш худо– жесШвенна индустрил (Мацара 11, 1554273). 142) Вж. отт, неи: Са–љара цар/сва и монасШири ва бзмарЈ/шта земи (“!—Х" В.) (ГодНМС за 1922/25, 429–582). — Изњ изследваниата взрху бтзлгарското изкуство могатт, да се отбележаттз сжшо и приноситћ на А. ПРОТИЧ'Б, АрхиШе/сШоничес/саша форма на со– ,;_.„..,...„ ._Шаш·._џ.·..·_.·...ш ←.„.„ „џ