62 Ивант, Дућчевт, ст, голвмо значение за бвпгарската историн; топ е авторљ на нтзкои изучванин изљ областњта на културната историн. Като издателњ на старобвлгарски текстове трвбва да се упомене и проф. М. Г. Попруженкот). Изданин на текстове, именно на писмото на патриарха Фотин до кннзњ Борисв–Михаила и на единв преводтЈ на писмата на Тео– филакта Охридски, е далв старинтљ нашт, цзрковникз, ми- трополитт) Симеонт, Варненски и Преславскит). Проф. Д. Дечевв, класически филолога, е дат, редица приноси К'БМ'Б античната историн на нашитв земи и историческата географин; издат, е сжшо нвкои текстове за срвднов'вков– ната бвлгарска историнш). Покоћнинтњ проф. И В. 11. Ши ш– манов'в (1862–1928) е обнародвалњ немапко трудове вт, сврвзка св бзлгарската историн и главно вврху нашето Втззражданешз). Д–рт, Л. Милетичв, професорз по сла– вннска филологин, е авторв на нвкои изследванин вврху бвлгарската историн, по–точно вврху историнта на католиш- Второ допшлнено издание (ХШ+671, Софин 1981); –— СШаробзмарс/ш разлаза. ТећсШове, новобзлшрс/си ареводћ и бележ/си (1/1+З16, Софин 1985); – Жии'шл на Св. Ивана Рилски са уводни бележ/си (ГодСУиф, ХХХП. 18. 1986). 122) За него вж. АлмСофУн, 153—156. Особено важни сж не— говитв изданнн: Синода/са цара Борила (Бзлгарски Старини, 11111: С1.ХХ1Х+94+4 табл., Софин 1928); ·– Козма ПресвиШерв болшрс/п'и Пи– саШем Х воћа (Бвлгарски Старини, ХП: ССХС1Х +92, Софин, 1936). 123) Вж.: ПосланиеШо на Царшрадсшш ПаШриархз Фотон до бам. !снлза Бориса (Бњлгарски Старини, У: 1–138, Софин 1917); дадент, е уводв, грзцкин текстњ, преводт, и коментара. ← ПисмаШа на Теофила/ста Охрида/ш, архиеиис/соГљ динара/си, са ириШур/са на мжченичесШвоШо на светац–га 15 свешеномжченици, Џови–градом; ва Тивериуаолз, име- нуванз По бамарс/ш Струмица, ва иаруванеШо на злочестиви}: !Олиана ОтеШжани/њ (СбБАкН, ХХХ/П. 1931: ХХХ111+279, отд. отп.). Ш) За него вж. биобиблиографичнитв бележки вт, АлмСофУн, 48—52. Тои е издат,: Отовориш'о на аааа Ни/солал [ ио доаиШванилШа на бамариш'ћ (Универс. библ., 16: 119, Софин 1922), ст, текстта, преводљ и бележки; вж. сжшо: Рак/соаисшта на Шан нареченишв ОШшвори на пана Нићолан [ По доиишванилиТа на бамаршта (ИзвБАИ, 1111. 1932/88, 822–340). 125) Биобиблиографични бележки вж. вт. АлмСофУн, 202—215; ср. сжшо Сборникз Ив. Д. Шишманом но случан на ШридесеШшдашнаШа му научна денностћ (Софин 1920), 1—18; – М. Арнаудо вв, Ив. Д, Шишмановз (ИзвНЕМ, У111–1Х. 1929, 3—24; библиографски указаннн, 20–24).