74 Иванњ Дућчевт,

фићскинтв археологически музећ е издат, единљ водачњ за
пазенитсв вт, него старини.18°)

Вт) бљлгарската книжнина отдавна сж правени опити за
художествена разработка на сшжети изв родното минало.
Презв последнитћ години нашаТа книжнина е претрупана сз
творби отв подобент, характертз, но, като се изкшочањ
само н1зколко, всички останали сж безт, всћкаква художе—
ствена и историческа стоИностњ181).

Ивана Дућчева „

 

езици. Специални библиографии сж дадени отш: Б. Фило вњ, Библио-
1рафал По археолошлШа на Баз/паран (ГодНМС за 1922–1925 г., 613–649);
–– Ш е т, Вје Егјогзсћипд авг аиђшдап'зсћеп Кинг: већ 1914 (Агсћћг ?.
51ам15сће Рћ1101., 1/111. 1931, 131 згд.); — В. Миковз, Извори за исто–
ралШа и 1е01рафилта на нашиш'в градове и села (Софин 1935). Мно–
жество об1ци указанип свлљржа статипта на А. Теодоровњ–Баланз,
КнишааснилШа труда у бинарни–119 (ГодСУ, 11. 1905–1906, 142—208); —
вж. оше: В. Погореловњ, Оаиса на сШараШе Пеши—лана (Тамара/ш
[сниш (1802–1877) (Софин 1928). – Г. А. И л :: инс к и 151, Оаши'г система-
и–шчес/сон Каримо–мефодћевс/сон библиотрафаи (издание на Б'влг. Ак.
на НаукитБ,Софин 1984). – М. Попруженко–Ст. Романски, Библио-
графа/са Прет/деда на сланине/шта Кирило/ш иза–готици за живота и
дећносШоШа на Кирила и Метода}: (Софин 1985). За историпта на езика
вж.: Б. Цоневз, Историл на ббмарс/ши ега/сз, 1, 11 (Софин 1919, 1984).
·– 51. М1ас1епом, Оезст'с/ае аег [идеалне/ген Зргаеће (ХШ+351, Вегћп
–14е1р113 1929).

180) Вж.: Водачз на Народних Музећ ва Софин (Софин 1928); опи–
сани сж старини отт, петњтћ отдтзла: предисториченњ, античенз, срћд-
новћковенш, нумизматиченз и художественз.

181) Заслужаватз да се споменатш само творбитг» на С т. 3 аго р–
ч ин о в 11, Легендаи'ш на св. Софин и Дена последенв–денћ ГосПоденв.
К оре/сШурна бележ/са.

Статинта е завшршена преза м. пнуарии 1987 год., н обнародванитдв
следљ това врем трудове не сж указани.