Прегледт, на бвлгарската историографип 45 сњшо е свгласенв, че преводњтв е В'БЗНИКНЗЛ'Б на срдвднобвл– гарска почва, но го отнасн кљмт, 1344 или 1332 год. 1Цо се отнасн до „Паралипомен'в Зонаринв“, които е просто ссвкра- шение отт. текста на пљлниа превода 24), изтвква се, че хи- лендарскинтв монахв Григорић, копто работилт, по поржка на срљбскин деспота) Стефанв Лазаревичв, се е водилв не по гршкиа оригиналв, но по готовњ славннски преводз25). Изглежда, че тон“?! ше да е преписвалт, и „изправнлљ“ стила на превода, обаче самата преработка е била направена по- рано“). Стихотворната хроника на Константина Манаси е била преведена на бвлгарски езиктџ преза царуването на царв Ивант, Александра“), и то преди 1340 г.“). Бвлгарскиатв преводт, е важент, и поради това, че кзмв него ст добавени ндвкои лдвтописни бележки, които се отнаслтт, до нашата историн'“). Т·1з даватв кратки сведенил за бтзлгаритдв отт> времето на импер. Анастасин 1 (491–518) до кран на Х]! В., и ше да сж били написани в1зроатно по изворљ, вљ коћто е било указано и за царв Ивант, Асент, 1130). Споредв проф. М. “! е1п ;;агг“) като, 21) ср. М. О. Потаповж, о. с., 160 сл. 25) М. Ше1п9агт, о. с., 1, 125—159 обтцо; 156—159. 26) 10. Тр и ф он о Б “5, О. С., 179–180. 27)1/1здадена е отт: румтзнскип славистт, Ј. Водаап, Сгот'са Џи" Сопзгапп'п Мапаззез ггааисеге теаг'ођшдат јавиш ре [а 135Ј. Техг ;! фазаг... Си ргетађа де Рго1. 1. ВЕапн. Рићћсаге роз'спта (Висигевћ 1922). – Вж. оше: Б. Филовтџ, МиниаШшрии—љ на МанасиеваШа храни/са вз ВаШи/шнс/шШа библиоте/са (Сосћсез е Уа'с1сап15 5е1ес11, 1101. ХХ/П, Софиа 1927). –– Ср. сжшо А. Не15епћег3, [Њег аеп Џгзрпту авг 1'Ци52п'еггеп Сћгот'к аез Копзшпп'поз Мапаззез (Мт'јпсћеп. Јаћгћисћ аег ћ11аепаеп Кцпзт, 1928. ва. У. НЕ. 8, 81–100). –— М. Шетгагт, о. с., 1, 160—219; 164. 28) 10. Т р и ф о н о в ш, Вележ/ш взрху ср'ћднобзмарс/шл Преводз нвдМанасиеваШа Храни/ш (ИзвБАИ, 11. 1923 –-24, 187—178), 1534161. 29) За твхтц вж. М. “! е1пеагт, о. с., 1, 220—236. По хилендар- скин препис–в на превода тв сх. преиздадени напоследвктз отт: и о р д. И в ан 0 3 3, Бзлшрс/ш старини иза Ма/седонил, 618—628. 81, ватикан- скин ржкопист, ст» превода на хрониката нћкои отта т·1ззи бележки су. били преведени на латински отт, неизвестент. надписвачш; вж. Ив. Дуиче вв, Латина/сите надаиси По ваШи/санс/шл Ередисз на Мана- сиеваШа храни/са (ИзвБАИ, 11111. 1934, 869—378). 30) Последната приписка гласи: Ш ЈЕ вдснл'м на вммрскм ц'р'тпо из Звмс'г'л'њ гркчвскмо даже »? до Зс'ћшћ цбв цигара?) прк'ваго. Тази бележка показва, че писачзтт, е различавалв двама владћтели ст, името Ивант, Асенш: Иванв Асент, 1 (1187—1196) и Иван'в Асентз 11 (1218·–1241). 31) М. “! е1п3агт, о. с., 1,224 сл., 235.