&Кпањљњљшмдш .. з. „»

Прегледш на бтзлгарската историографил 51

целв да запазлтљ спомена за известни стабитин“). Сљдљржа–
нието е наћ–разнообразно. Отбеллзани сж сњбитил отв раз–
лична важностњ: написване, купуване и подарпване на книги;
лтобопитни природни пвленип: неплодородие, студове, дзж–
дове, сндвгове, наводненип, попва на комети, земетрњси, гладв,
скжпотип или плодородие; сзбитин отт> частенв и обшественз
характерв, воћни, нашествил и опустошенип. Езиквтт, е простњ
и достжпенљ, безт, всћкакво старание за художественоств.
Припискитг и бележкитгћ могатњ да бЖДЗТ'Б окачествени като
чисто народно книжовно творчество. Това имт, дава гол1зма
цена като исторически материалт, за изучаване на живота,
настроението, условинта на сжшествувание, отгласитт> на
разнитаз политически сњбитин вср1здт, нашин народа. Н1зкои
отв т1зхт> сж твврде шобопитни поради лвното си противо–
турско настроение. Изобшо, т1ззи приписки и бележки сж
извзнредно важенњ материалв за историлта ни под–в турското
робство, частно за м·1зстната историл на отдћлнитт, наши
срћдиша. Особено ценна е лћтописната бележка на попт,
Методи Драгиновњ за потурчването на чепинскит'в бзлгари
презт, времето на султана Мохамеда “! (1648–1687)67).

Времето на, Вњзраждането на бљлгарскин народа, вз
втората половина на ХИП в. и презт> Х1Х в., есвпроводено
ст> засилена лтобознателноств кљмт, родното минало. За
водачиттз на нашето Вњзраждане познаването на родната
историл е едно отт> над–мошнитћ ср·1здства за сзбуждане
и засилване на народностното самосттзнание. Разбира се,
не може да се мисли за безпристрастно и научно излагане
на бзлгарската истории. Напротивв, позволена е идеализа–

66) Досега сж обнародвани голћмш броћ подобни бележки, но
пртдснато. Могатз да бждаттз указани, напр.: 10. Т р и ф о Н 0 3 т„ Правио/ш
и бележка св лаШоПасенз „гара/стара (ПСп, 1.Х111. 1903, 773—780); — П.
Ч и ле втз вт, СпБАкН, П иф. 1912, 155 сл., споредш старата кондика на
Ттдрновската митрополип. — Б. Цоне вш, Единз важана дамас/шнз
01176 ХИ/ в. (ГодСУиф, 11111—1Х. 1912/18, 1—5 отд.); – И в. Р усе в а,
Прааас/ш а балФж/ш По нашаш'ђ аисмена Палеа–шиши (ИзвССф, 111.
1921, 1—48); разглежда изобшо втдпроса за този родтз книжовни творби;
приложени сж примћри. — Множество бележки сж дадени вт> книгата на
П. Мутафчиевтз, Изз наплата сШароПланинс/ш манастира. Вележ/ш
и матери/ш (СбБАкН, ХХУП. 1931, 1—122 отд. отп.), както и у И о р Ц.
И в а н 0 в %, Бзмарс/са старина азз Маћедонал (Софин 1931).

67) Обнародвана отт> С т. З ах а р 1 е 3 3, Геотрафа/со-иси–шри/со–
статистици/со ош'сат'е на ТаШарз-Пазарджаш/сжт Јсаазж (ВЗена
1870), 67–68. — Нан–ново издание, у В. Ч 0 л а к о в т„ Поав–МеШодиевић
л-БШоаасенз рад/газа за ПотурчванеШО на четна/сата би./пара (Софин 1925).

42!