· Преглед. на бшлгарската историографип 55

у хрониститв, а отт, по–квсна епоха, именно отв изселването
на б'БЛГарИТ'В 06 Чернаго мора, Сб рнки Емги на велики екли–
динаши... Разказвтњ е доведенв само до падането подв турско
робство. Това може да се облсни св силно пролвената родо–
лтобива тенденциа на автора, коГато вт. всичко се старае да
прослави свон родљ. Лхобопитенњ и важент, е вљпростзтт, за
изворитв на Зографската историа. Изказано е мнением), че
Паиси и неизвестниат'в автортз сж черпили, всдвки по своему,
отв н*1зкои обши извори. Има много указаНин % текста на
ИсШорилШа, които свидетелствуваттз за използуването –
вгвроптно посрвдствомт, преводи и преправки – на западни
източници. Самв Спиридонв е използувалв, между своит1з
извори, и Зографската истории“).

Историческитв извори на Паисин, на неизвестнин свста–
вителв на Зографската историн, на Спиридона, не сж уеди–
нени и случаћни нвленин за своето време. За обшото засил–
ване на интересит←1з квмв родната историа свидетелствуватв
творбитв на Н'Бколцината свставители на Л'Бтописи вв краа
на ХИП в. и началото на Х1Х в. Т'взи лвтописи стоатт,
свввршенно независимо отв „учената традициа“ на Паисиа
или на Спиридона. Т'Б излагатљ, наа-често, мвстната историн,
или забележителнитв сввременни свбитиа. Обикновено отт,
миналото се пише онова, което се знае по разкази на по–стари
озвременници. Твврде шобопитент) е лдвтописчзтљ на попв
Иовчо отт> гр. ТравнаЊ). Топ начева отв 1680 г. Неговитв
по–стари сведенип сж черпени отњ устни извори: шкоже сАи–
шахомж отж отецж иашихж и е'гж дрвгнхж старихж чедовћкж...
Свбитилта се излагатв по реда на турскитв султани. Даватв
се сведениа за цзрковната историа, за воћни, нападенив, зна–
мениа и пр. Срвдише е мдвстната историн; особено мвсто е
дадено на миналото на рода на писача. Описанието е доста
живо. Намвста се долази чувство на омраза спрлмо турцима.
Писачњтв е отбелнзалв много сввременни нему сњбитин и
такива иза» личнин си живот–в. Поп'в Иовчо умрвлз на 23 март,
1855 г.“), и лгвтописнитдв бележки били продвлжени ОТ'Б сина
му попв Никола, а пвкв следв смвртвта на тогова (22. 111.
1865 г.) продвлжилв внуквтљ, попв Иоанникии (до 9.. 11.
1869 г.)“). Изобшо, твзи тзтописни бележки сж ценни не

94) 171 0 р д. И 13 а Н 0 в ?>, Балтра/си старини . . . , 630.
95) В. Н. 3 л ат а р с к и, Иви–горја во Врати; . . . , Х11 сл.

96) П. Р. Славећковњ, Извлачение иза Матоша: на [70126
Иовча Ота Травне; (СбМНПр, 11. 1890, 810—316; 111. 1890, 381—394).

. 97) вж. у П. Р. Славенко за 33 СбМНПр, 111. 1890, 392.
98) вж. Њјаегп, 898: