72 Ивана Дућчевтз Балтра/си старина (при Академиата на НаукитћУ“), както и на УнаверсаШеШс/са баблаоШеВа (при Даржавниа Универси– тетљ)1°9). Популарни исторически статии се садаржата ва Бамарс/са асШорачес/са баблаоШе/са“°). Издадени сж нћколко сборника ст, повече или по-малко исторически характераш). Министерството на Народната Просвтзта издава Матераала за изучване учебноШо дало ва Балгарал172), а Балгарскиата Археологически Института —– Мопатепга Агп'з Ва13ап'ае173) и Матераала за асШоршиТга на града Софал174). Народнилтљ Археологически Музеи издава Матераала за археолошчес/са Карта на Бамарал175). Македонскилтњ Научент, Института издава сп. Ма/седонс/са Прва/леда, ва което се помтствата исторически статии176). Ва бљлгарската научна книжнина не сжшествува никакво сачинение по палеографип, дипломатика и хронологилш). 168) За редицата „Бњлгарски старини“ вж.: Оааса на изданим–ш на БамА/сН, 180. 169) Вт, „Университетска библиотека“ (досега 178 броп) сж обна– родвани нћкои отт, указанитћ по–горе трудове на професориттз, които сж работили втд областвта на балгарската историографип. 17·“) Тази библиотека 615 редактирана отт: проф. В. Н. Зл атарски и проф. П. Н и ковв. Излазли са: четири годишнини, по четири книги всака. 171) Вж. напр.: Ловеча а Ланчана/со. Географско, историческо и културно описание (кн. 1 –– 171, Софин 1929 и сл.). ~ КазанлаЈса ва ма– налоШ'о и днеса (1–111, Софин 1912–1923–1928.), и др. 172) Ота тази редипа сж излазни досега девета книги. 173) 131, тази редица томтз 111 е книгата на проф. Б. Филова, · Манаашориша на лондонс/соШо евангелае на а. Ивана Але/ссандра, (Софиа 1934), а тома 1)! – книгата на К р. М и и т е в т„ Преслава/вата играма/са (Софин 1936). 174) Книгата на проф. Б. Ф и л 0 3 т„ Сафина/сата цар/сва св. Георш (Софиа 1933), е седмата втз тази редица. 175) Ота тази редица досега сж издадени 7 книги. 176) Вт, последнин брод“/1 на МПр, Х. 3–4. 1937, е дадено сздљржа– нието на всички досега излћзли броеве. 177) Ст: хронологип се е занимавалњ проф. В. Н. Зл атарс ки вт, наколко свои трудове, напр.: Имала ла сж бамараша свог лата– броенае (СпБАкН, 1. 1911,1—92); · Бомарс/сое датосчасленд'е (Извћстћл отд. русс. из. и слов. Петерб. Ак. Н., ХУП. 1912, кн. 2, 28–59); – Кама ваароса за балшрс/соШо натоброенае (СпБАкН, Х. 1915, 1—23); оше ЊШет, ХХХ/П. 1923, 132–182; – Вје ћшдап'зсће алги/типу (Јопгпа1 де 1а 50с1ете Нппо–опдПеппе, Х1.. 1. 1924, 1—7); – ИсШорил на бат. 1“